laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
23.08.2017 г., 18:32 ч.

Среща 

  Поезия » Друга
545 2 3

Добре си дошла, моя стара приятелко!

Сядай, не стой до вратата!

Малко ли с теб сме видели, препатили…

Бури ни блъскаха, вятър...

 

Толкова много с теб тайни си имаме…

Давай, разказвай, веднага!

Аз ще усетя дори и незримото,

дето от мислите бяга.

 

Много си страдала, малко обичала…

Знам… и това е познато!

Все след химери безумни си тичала…

в страни от общото ято!

 

Мила приятелко, съпреживявам го –

сякаш със тебе едно сме!

Вечно със мелници и аз се сражавам,

без да му мисля за после.

 

Ти плачеш? Стегни се! И горе главата!

Тук съм… Недей, срамота!

Двете със тебе – сами сме си ятото…

Ех, приятелко… Самота!

 

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??