laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Aug 23, 2017, 6:32 PM

Среща 

  Poetry » Other
546 2 3

Добре си дошла, моя стара приятелко!

Сядай, не стой до вратата!

Малко ли с теб сме видели, препатили…

Бури ни блъскаха, вятър...

 

Толкова много с теб тайни си имаме…

Давай, разказвай, веднага!

Аз ще усетя дори и незримото,

дето от мислите бяга.

 

Много си страдала, малко обичала…

Знам… и това е познато!

Все след химери безумни си тичала…

в страни от общото ято!

 

Мила приятелко, съпреживявам го –

сякаш със тебе едно сме!

Вечно със мелници и аз се сражавам,

без да му мисля за после.

 

Ти плачеш? Стегни се! И горе главата!

Тук съм… Недей, срамота!

Двете със тебе – сами сме си ятото…

Ех, приятелко… Самота!

 

 

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??