Среща
Добре си дошла, моя стара приятелко!
Сядай, не стой до вратата!
Малко ли с теб сме видели, препатили…
Бури ни блъскаха, вятър...
Толкова много с теб тайни си имаме…
Давай, разказвай, веднага!
Аз ще усетя дори и незримото,
дето от мислите бяга.
Много си страдала, малко обичала…
Знам… и това е познато!
Все след химери безумни си тичала…
в страни от общото ято!
Мила приятелко, съпреживявам го –
сякаш със тебе едно сме!
Вечно със мелници и аз се сражавам,
без да му мисля за после.
Ти плачеш? Стегни се! И горе главата!
Тук съм… Недей, срамота!
Двете със тебе – сами сме си ятото…
Ех, приятелко… Самота!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
