Добре си дошла, моя стара приятелко!
Сядай, не стой до вратата!
Малко ли с теб сме видели, препатили…
Бури ни блъскаха, вятър...
Толкова много с теб тайни си имаме…
Давай, разказвай, веднага!
Аз ще усетя дори и незримото,
дето от мислите бяга.
Много си страдала, малко обичала…
Знам… и това е познато!
Все след химери безумни си тичала…
в страни от общото ято! ...