toxin (Таня Донова)
357 4100
3.01.2019 г., 14:15 ч.

Среща 

  Поезия
685 9 8

Има дни. Има също и Дни!

С тези, първите, всеки е свикнал;

машинално и ние горим -

на часовника с бавния ритъм -

секунда, минута и час...

И преваля денят неугледен,

избутал по малко и нас

на утре пред новите двери.

Нищо особено! Има и Дни!

Те личат отдалеч - като замък

сред къщурки от кал и кирпич,

като Мъж, повелил - тротоарът,

на който е стъпил, да свети!

В тези Дни утринта е русалка

и примамва те, с песен, да влезеш

във водите й - топли, отдали

само тебе първичната нежност.

В тях фонът, така прозаичен,

отведнъж амплоато си сменя -

отразен в нечии скъпи зеници,

превръща брезите в поеми,

а въздухът сякаш е кошничка

и поръсва чаровни листенца,

но всичко е само подложка

на нещо, далеч по-безценно;

коричка да хапнеш - чудесна е, 

водичка да пийнеш - опива;

да бъдеш сам себе си - лесно е,

да бъдеш естествен - е сила.

Дреболийки. Звенца от верижката,

с която Денят е закичен,

нанизвани дълго в предишни 

уважение, страст и обичане.

Размива се фонът във времето,

места, през които си минал

изтриваш от спомен безследно.

Пазиш Усещане за Значимото -
за света, ала сгушен в две длани,
за допир, пронизващ сърцето.
Просто дните са сбор от детайли.

Има Дни! Те са част от... Човека!

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??