Среща
Има дни. Има също и Дни!
С тези, първите, всеки е свикнал;
машинално и ние горим -
на часовника с бавния ритъм -
секунда, минута и час...
И преваля денят неугледен,
избутал по малко и нас
на утре пред новите двери.
Нищо особено! Има и Дни!
Те личат отдалеч - като замък
сред къщурки от кал и кирпич,
като Мъж, повелил - тротоарът,
на който е стъпил, да свети!
В тези Дни утринта е русалка
и примамва те, с песен, да влезеш
във водите й - топли, отдали
само тебе първичната нежност.
В тях фонът, така прозаичен,
отведнъж амплоато си сменя -
отразен в нечии скъпи зеници,
превръща брезите в поеми,
а въздухът сякаш е кошничка
и поръсва чаровни листенца,
но всичко е само подложка
на нещо, далеч по-безценно;
коричка да хапнеш - чудесна е,
водичка да пийнеш - опива;
да бъдеш сам себе си - лесно е,
да бъдеш естествен - е сила.
Дреболийки. Звенца от верижката,
с която Денят е закичен,
нанизвани дълго в предишни
уважение, страст и обичане.
Размива се фонът във времето,
места, през които си минал
изтриваш от спомен безследно.
Пазиш Усещане за Значимото -
за света, ала сгушен в две длани,
за допир, пронизващ сърцето.
Просто дните са сбор от детайли.
Има Дни! Те са част от... Човека!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
