Среща
Има дни. Има също и Дни!
С тези, първите, всеки е свикнал;
машинално и ние горим -
на часовника с бавния ритъм -
секунда, минута и час...
И преваля денят неугледен,
избутал по малко и нас
на утре пред новите двери.
Нищо особено! Има и Дни!
Те личат отдалеч - като замък
сред къщурки от кал и кирпич,
като Мъж, повелил - тротоарът,
на който е стъпил, да свети!
В тези Дни утринта е русалка
и примамва те, с песен, да влезеш
във водите й - топли, отдали
само тебе първичната нежност.
В тях фонът, така прозаичен,
отведнъж амплоато си сменя -
отразен в нечии скъпи зеници,
превръща брезите в поеми,
а въздухът сякаш е кошничка
и поръсва чаровни листенца,
но всичко е само подложка
на нещо, далеч по-безценно;
коричка да хапнеш - чудесна е,
водичка да пийнеш - опива;
да бъдеш сам себе си - лесно е,
да бъдеш естествен - е сила.
Дреболийки. Звенца от верижката,
с която Денят е закичен,
нанизвани дълго в предишни
уважение, страст и обичане.
Размива се фонът във времето,
места, през които си минал
изтриваш от спомен безследно.
Пазиш Усещане за Значимото -
за света, ала сгушен в две длани,
за допир, пронизващ сърцето.
Просто дните са сбор от детайли.
Има Дни! Те са част от... Човека!
© Таня Донова All rights reserved.
