24.06.2021 г., 22:37

Среща

391 0 0

Между облачета две дъждовни

юни запали любовна искра.

Загърмя и дъжд заромо̀ли,

после спря и изви се дъга.

Под тази люлка небесна,

под късата сянка на дългия ден,

превива снага многодетна

черешата в двора зелен.

Ниже мъниста червени

до най-високите клони.

Всяко от тях е зрънце безценно,

не го заменям за шепа бонбони!

Бонбони ли? Погледна ме смешно

през оградата босоного дете.

С очи като ранни череши,

на ушите закачило по две.

Под люлката от дъгата небесна

познах го… Не беше мираж.

Боже! Каква среща чудесна!

Не вярвате, но това… бях аз!

„Добре съм!“- тихо прошепнах

и смирено наведох глава…

И сега нося рани от падане,

но вече ги превързвам сама.

И ставам, и тръгвам. По-мъдра вече!          

Състезавам се единствено с мен.

Понякога спирам под тази череша.

за кратка почивка в дългия ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...