28.12.2006 г., 20:01 ч.

СРЕЩА 

  Поезия
536 0 2
СРЕЩА

Срещнахме се, там на двора,
скрихме се, да не ни видят,
зад стобора :))

Очите ми весело погледна...
и наведе поглед,
изчерви се, що ли, де да знам ;)

Май прочете, че ща ручам,
заприлича на комат ;)

Се примъкнах, без да искам,
позасуках черния мустак
Барем да те понастискам,
че ще са пръсне моето сърце

Цяла вечер са намистах,
сресвах сичкия космак
Тъй кат гледам, ти ми заприлича
да си се също дълго гиздила ;)

Що да сторя, срам ма стиска,
а отвътре друго на натиска
Азе знам, че пусна ли ръката,
цяло село ще записка :)

Азе викам, да се поразходим,
на поляната в гората
Там ще накъсам някое цвете
тя венче ще земе да уплете

После на реката да идем
да пуснем да се носи
Гледам, ох, какви коси
Слънцето се вътре скрило

Некво зе ми стана мило
и обгърна ме кат юрган
посред зимна вечер,
спейки на леглото

Айде, други път ще
видим се, отново
На върха на хълма
няма трева, всичко е голо

Камяк има и чешма
бяла, щот варосана
Тънка струйка, посред лято
много арно идва, яко ;)

Гледам слънцето залезе,
да си ходим към дома
Пихме бира на баира,
утре пак, ухааа ;)))

© Бисер Дръпничорапчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??