Dec 28, 2006, 8:01 PM

СРЕЩА

  Poetry
672 0 2
СРЕЩА

Срещнахме се, там на двора,
скрихме се, да не ни видят,
зад стобора :))

Очите ми весело погледна...
и наведе поглед,
изчерви се, що ли, де да знам ;)

Май прочете, че ща ручам,
заприлича на комат ;)

Се примъкнах, без да искам,
позасуках черния мустак
Барем да те понастискам,
че ще са пръсне моето сърце

Цяла вечер са намистах,
сресвах сичкия космак
Тъй кат гледам, ти ми заприлича
да си се също дълго гиздила ;)

Що да сторя, срам ма стиска,
а отвътре друго на натиска
Азе знам, че пусна ли ръката,
цяло село ще записка :)

Азе викам, да се поразходим,
на поляната в гората
Там ще накъсам някое цвете
тя венче ще земе да уплете

После на реката да идем
да пуснем да се носи
Гледам, ох, какви коси
Слънцето се вътре скрило

Некво зе ми стана мило
и обгърна ме кат юрган
посред зимна вечер,
спейки на леглото

Айде, други път ще
видим се, отново
На върха на хълма
няма трева, всичко е голо

Камяк има и чешма
бяла, щот варосана
Тънка струйка, посред лято
много арно идва, яко ;)

Гледам слънцето залезе,
да си ходим към дома
Пихме бира на баира,
утре пак, ухааа ;)))

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бисер Дръпничорапчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...