Среща
Седим до масата с кафе
на разговорка само.
Приятелю, завърнал се
кой знае от къде,
редиш живота си в проза рано.
Казваш имаш и пари, и слава,
и пъчиш се в дрехи от бутик.
Лъскава кола отвън е спряна
и пък си същият лаик.
Жените - те не са проблем,
сами при теб се настаняват.
Измерваш имането със имот
и верен на пари оставаш.
Ех, приятелю! - щастлив живот.
Какво аз мога да ти кажа,
аз имам простичък живот
и съм щастлива даже.
Нямам ни пари, ни слава,
нито кожено палто.
Мене обичта ме сгрява
и вечер топлото легло.
Да, голяма романтичка,
все съм си така.
Колко мило,
че се срещнахме сега.
Нещо в мене те привлича,
още от преди,
но сме толкова различни.
Аз не се купувам със пари.
Мене любовта ми стига,
дето някой ми е дал,
тя във длани се побира,
a за тебе ми е жал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Данаилова Всички права запазени
