alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
17.10.2009 г., 11:09 ч.

Среща 

  Поезия » Любовна
1190 1 23

Среща

          ... Казват, лекувало времето.   

                                                Ем. Дикинсън

 

Да, аз съм... Същият. Когото ти си

забравила, като ненужна тайна.

И още ме боли от тази мисъл,                   

откакто с теб се срещнах. Уж случайно.

 

В очите ти се мятаха години,

оплетени във мрежите на спомен.

Стоях до теб. И дишах като риба.

А от гласа ми нямаше и помен.

 

Добре, че беше тесен коридора,

за да подсили чувството за близост.

Прости ми, че не знам какво говорех.

Кой жаден пее, ако срещне извор?

 

И двамата се бяхме променили,

но аз не можех да не те позная.

Ти пак си бе останала красива.

Ти пак си беше същата, оная...

...................................................... 

Напих се. Вече мога да се върна.

Остана ли секунда още само,

не ще се въздържа. Ще те прегърна.

Ще се отвори старата ми рана.

 

И всички мои кули ще се срутят.

Кой казваше, че времето лекува.

Просто повтаря вчерашното утре.

Останалото... Само ни се струва.

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??