Среща
Среща
... Казват, лекувало времето.
Ем. Дикинсън
Да, аз съм... Същият. Когото ти си
забравила, като ненужна тайна.
И още ме боли от тази мисъл,
откакто с теб се срещнах. Уж случайно.
В очите ти се мятаха години,
оплетени във мрежите на спомен.
Стоях до теб. И дишах като риба.
А от гласа ми нямаше и помен.
Добре, че беше тесен коридора,
за да подсили чувството за близост.
Прости ми, че не знам какво говорех.
Кой жаден пее, ако срещне извор?
И двамата се бяхме променили,
но аз не можех да не те позная.
Ти пак си бе останала красива.
Ти пак си беше същата, оная...
......................................................
Напих се. Вече мога да се върна.
Остана ли секунда още само,
не ще се въздържа. Ще те прегърна.
Ще се отвори старата ми рана.
И всички мои кули ще се срутят.
Кой казваше, че времето лекува.
Просто повтаря вчерашното утре.
Останалото... Само ни се струва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
