Среща
Среща
... Казват, лекувало времето.
Ем. Дикинсън
Да, аз съм... Същият. Когото ти си
забравила, като ненужна тайна.
И още ме боли от тази мисъл,
откакто с теб се срещнах. Уж случайно.
В очите ти се мятаха години,
оплетени във мрежите на спомен.
Стоях до теб. И дишах като риба.
А от гласа ми нямаше и помен.
Добре, че беше тесен коридора,
за да подсили чувството за близост.
Прости ми, че не знам какво говорех.
Кой жаден пее, ако срещне извор?
И двамата се бяхме променили,
но аз не можех да не те позная.
Ти пак си бе останала красива.
Ти пак си беше същата, оная...
......................................................
Напих се. Вече мога да се върна.
Остана ли секунда още само,
не ще се въздържа. Ще те прегърна.
Ще се отвори старата ми рана.
И всички мои кули ще се срутят.
Кой казваше, че времето лекува.
Просто повтаря вчерашното утре.
Останалото... Само ни се струва.
© Александър Калчев All rights reserved.
