Среща

Намерих път или той пък ме намери,
а аз намерих там една любов
и реших да я попитам тъй без време
какво пък значи думата "любов".
А тя погледна ме и свъси вежди,
главата леко наклони
и дълго време взираше се в мене
с надежда намерението ми да промени.
Аз там стоях безстрашна, смела
и двете гледахме се тъй очи в очи
без някоя от нас да трепне
нали все пак и двете сме жени.
Тогава тя усмихна се и каза:
-Ела приятелко, седни,
дълъг път е който си поела,
почивка малка няма да ти навреди.
И двете седнахме под сянката дебела
на многовековно някакво дърво,
а тя започна да говори,
но не на мен, а на дървото все едно:
Любовта е чувството, което
те кара волно да летиш
и тя е тази към която,
през целия живот се ти стремиш.
Любовта е толкова красива
и всички прави по-добри-
жените стават самодиви,
мъжете-принцове от техните мечти.
Тя е нещото, с което
трябва да отрасне всяко мъничко дете,
както слънцето което гали
всички птици,цветове.
Любовта е думата, която
прави те да си щастлив,
и дори когато някой сбърка
готов си ти да му простиш.
И когато влюбен си ти се прощава,
защото също може да сгрешиш,
но тогава хората през смях си казват -
разсеян е и влюбен до уши.
Любовта те кара да мечтаеш
и въздушни кули да градиш,
където двамата с любимия
общи планове кроиш.
Тя е част от сладкия ти трепет
при срещата на погледа любим,
и тя е нещото, което
не дава нощем да заспим.
Или пък идва във съня ти кратък,
където пак сте той и ти
и лицето ти усмивка озарява
тъй както кротичко си спиш.
Тогава скочих и извиках:
-Нима това е любовта?
Почакай малко моето момиче
не съм привършила, ми каза тя.
Това, което ти разказах
е едната ми страна,
а за да можеш да ме опознаеш
ще трябва ти да чуеш и това:
От любов човек умира
нима не знаеше това?
Заради любов човек убива
и това не знаеше, нима?
Любовта те кара да ревнуваш,
не само в облаците да хвърчиш
и в сърцето ти съмнения пробужда,
които пак те карат да не спиш.
Или пък болката голяма
от несподелената любов,
а може би отворената рана
от някой твой приятел нов.
Любовта е като розата-бодлива,
макар и увенчана с красота
и не бъдеш ли ти малко предпазлива,
бодлите си във тебе ще забие тя.
Но туй не значи да не любиш,
за да не страдаш нивга ти.
Е, случва се по някога да губиш,
но знай това не са беди.
Беда е ако нивга не залюбиш
поне една душа на таз земя
и самотна тъй да се погубиш
без някой да узнае за това.
Обичай смело и бори се
за всяка своя утрешна любов
и вярвай в Господа, моли се,
да чуеш скъпия ти за сърцето зов.
Защото знай - без любовта не може,
където и на колкото да си
и там високо във небето,
и долу на крайбрежните скали.
Така омайно шепнеше жената
и изведнъж на мен ми се приспа,
тогава лекичко отпуснах си главата
на нейните прибрани колена.
Поспи си мила,
дълъг път те чака
тепърва ще опознаваш ти света,
ще те посрещне той
като крадлива, хитра сврака,
за да ти покаже
какво пък не е ЛЮБОВТА!