25.05.2004 г., 13:08

Среща и раздяла

1.8K 0 0
От първата ни среща,на морския бряг
под звездите и луната.
Имах чувството че те познавах,
че те познавах от преди.

Всичко беше истинско красиво,
на морето под звездите.
На теб харесваше ти знам,
да бъдеш на брега със мен.

Но всичко истинско красиво,
има своя тъжен край.
Въпреки че ме желаеш,
не споделяш таината си с мен.

И така се случи,близки хора да ни разделят.
Сълзи в очите кротко се таят ,
погледи смутени странно се редят.

Аз пак съм сам
на морския бряг
звездите шепнат:
Къде е тя?

Но ела,ела
обич красота
но ела,ела
Върни ми любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лазар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...