May 25, 2004, 1:08 PM

Среща и раздяла

  Poetry
1.8K 0 0
От първата ни среща,на морския бряг
под звездите и луната.
Имах чувството че те познавах,
че те познавах от преди.

Всичко беше истинско красиво,
на морето под звездите.
На теб харесваше ти знам,
да бъдеш на брега със мен.

Но всичко истинско красиво,
има своя тъжен край.
Въпреки че ме желаеш,
не споделяш таината си с мен.

И така се случи,близки хора да ни разделят.
Сълзи в очите кротко се таят ,
погледи смутени странно се редят.

Аз пак съм сам
на морския бряг
звездите шепнат:
Къде е тя?

Но ела,ела
обич красота
но ела,ела
Върни ми любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лазар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...