May 25, 2004, 1:08 PM

Среща и раздяла

  Poetry
1.8K 0 0
От първата ни среща,на морския бряг
под звездите и луната.
Имах чувството че те познавах,
че те познавах от преди.

Всичко беше истинско красиво,
на морето под звездите.
На теб харесваше ти знам,
да бъдеш на брега със мен.

Но всичко истинско красиво,
има своя тъжен край.
Въпреки че ме желаеш,
не споделяш таината си с мен.

И така се случи,близки хора да ни разделят.
Сълзи в очите кротко се таят ,
погледи смутени странно се редят.

Аз пак съм сам
на морския бряг
звездите шепнат:
Къде е тя?

Но ела,ела
обич красота
но ела,ела
Върни ми любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лазар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...