May 25, 2004, 1:08 PM

Среща и раздяла

  Poetry
1.8K 0 0
От първата ни среща,на морския бряг
под звездите и луната.
Имах чувството че те познавах,
че те познавах от преди.

Всичко беше истинско красиво,
на морето под звездите.
На теб харесваше ти знам,
да бъдеш на брега със мен.

Но всичко истинско красиво,
има своя тъжен край.
Въпреки че ме желаеш,
не споделяш таината си с мен.

И така се случи,близки хора да ни разделят.
Сълзи в очите кротко се таят ,
погледи смутени странно се редят.

Аз пак съм сам
на морския бряг
звездите шепнат:
Къде е тя?

Но ела,ела
обич красота
но ела,ела
Върни ми любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лазар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...