Среща при Пълнолуние...
Среща при Пълнолуние...
на Е...
Очаквам те при Пълнолуние,
че е със странности богат
и с много вихрени безумия
познатият ми днешен свят,
но донеси ми ако можеш
енигмите, с които днес
необяснимо ме тревожиш
и даже с толкова финес!...
Ела!... Дори да е скандална,
но срещата ни е с обе́т
и в тази нощ, не вакханална-
аз просто искам да съм с теб!...
Ще гледаме с тъга звездите
понеже знаем вече, че –
към тях изтрити са следите,
а бързо Времето тече́...
Привързани сме към Земята
и във отвъдното сами...
Мечтаем все за необята
на океанските вълни...
Животът се оказа сложен,
убийствено неповторим
и пак за много невъзможни
неща – ела да помълчим!...
Ти знаеш ли, че на Луната,
разправят нямало Живот
и даже нощем светлината ѝ
била от слънчев произхо́д...
... Избягала тя от Земята
преди светлинни векове́:
и прокълната, оттогава –
не е създала светове́...
Но Светлината елегична
(не може да се отрече!)
със силата си магнетична
необяснимо ни влече́...
... И за това при Пълнолуние
на гравитацията в плен:
аз мога и да те целуна,
а ти –и да се влюбиш в мен!...
25.08.2021.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
