29.06.2011 г., 11:18 ч.
Среща след раздяла
Срещнахме се най-случайно
на пътя, до една липа.
И като добри познати
побъбрихме си за дъжда.
Усмивката ми, уж усмивка,
а ми идва да крещя.
Защо любовта я заличихме,
щом е още жива тя.
А липата как ухае…
и разпръсква сластен аромат.
Боже… не се живее
без любов на този свят.
Знам, пътищата са различни,
даже дълго продължи.
И защо стискаш ми ръцете,
нали ти така реши…
© Лилия Нейкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"Усмивката ми, уж усмивка,
а ми идва да крещя.
Защо любовта я заличихме,
щом е още жива тя."
Любими стихове!
Поздрав!
-
Има ли жарава, огън лесно се запалва.Поздрави!
-
Явно я има тръпката, поздрави
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
да, Лили...жива е тази любов...
хубаво е, че я има..
най-сърдечно...