Среща след раздяла
Срещнахме се най-случайно
на пътя, до една липа.
И като добри познати
побъбрихме си за дъжда.
Усмивката ми, уж усмивка,
а ми идва да крещя.
Защо любовта я заличихме,
щом е още жива тя.
А липата как ухае…
и разпръсква сластен аромат.
Боже… не се живее
без любов на този свят.
Знам, пътищата са различни,
даже дълго продължи.
И защо стискаш ми ръцете,
нали ти така реши…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Нейкова Всички права запазени
Поздрав!
