Среща след раздяла
Срещнахме се най-случайно
на пътя, до една липа.
И като добри познати
побъбрихме си за дъжда.
Усмивката ми, уж усмивка,
а ми идва да крещя.
Защо любовта я заличихме,
щом е още жива тя.
А липата как ухае…
и разпръсква сластен аромат.
Боже… не се живее
без любов на този свят.
Знам, пътищата са различни,
даже дълго продължи.
И защо стискаш ми ръцете,
нали ти така реши…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Нейкова Все права защищены
Поздрав!
