димитрова (Лилия Нейкова)
249 1634
29 июн. 2011 г., 11:18

Среща след раздяла 

  Поэзия
1013 0 4

 

Срещнахме се най-случайно

на пътя, до една липа.

И като добри познати

побъбрихме си за дъжда.

 

Усмивката ми, уж усмивка,

а ми идва да крещя.

Защо любовта я заличихме,

щом е още жива тя.

 

А липата как ухае…

и разпръсква сластен аромат.

Боже… не се живее

без любов на този свят.

 

Знам, пътищата са различни,

даже дълго продължи.

И защо стискаш ми ръцете,

нали ти така реши…

 

© Лилия Нейкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • не се живее без любов на този свят...
    да, Лили...жива е тази любов...
    хубаво е, че я има..
    най-сърдечно...
  • "Усмивката ми, уж усмивка,
    а ми идва да крещя.
    Защо любовта я заличихме,
    щом е още жива тя."

    Любими стихове! Поздрав!
  • Има ли жарава, огън лесно се запалва.Поздрави!
  • Явно я има тръпката, поздрави
Предложения
: ??:??