Jun 29, 2011, 11:18 AM
Среща след раздяла
Срещнахме се най-случайно
на пътя, до една липа.
И като добри познати
побъбрихме си за дъжда.
Усмивката ми, уж усмивка,
а ми идва да крещя.
Защо любовта я заличихме,
щом е още жива тя.
А липата как ухае…
и разпръсква сластен аромат.
Боже… не се живее
без любов на този свят.
Знам, пътищата са различни,
даже дълго продължи.
И защо стискаш ми ръцете,
нали ти така реши…
© Лилия Нейкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
"Усмивката ми, уж усмивка,
а ми идва да крещя.
Защо любовта я заличихме,
щом е още жива тя."
Любими стихове!
Поздрав!
-
Има ли жарава, огън лесно се запалва.Поздрави!
-
Явно я има тръпката, поздрави
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
да, Лили...жива е тази любов...
хубаво е, че я има..
най-сърдечно...