Jun 29, 2011, 11:18 AM

Среща след раздяла

  Poetry
1.1K 0 4

 

Срещнахме се най-случайно

на пътя, до една липа.

И като добри познати

побъбрихме си за дъжда.

 

Усмивката ми, уж усмивка,

а ми идва да крещя.

Защо любовта я заличихме,

щом е още жива тя.

 

А липата как ухае…

и разпръсква сластен аромат.

Боже… не се живее

без любов на този свят.

 

Знам, пътищата са различни,

даже дълго продължи.

И защо стискаш ми ръцете,

нали ти така реши…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • не се живее без любов на този свят...
    да, Лили...жива е тази любов...
    хубаво е, че я има..
    най-сърдечно...
  • "Усмивката ми, уж усмивка,
    а ми идва да крещя.
    Защо любовта я заличихме,
    щом е още жива тя."

    Любими стихове! Поздрав!
  • Има ли жарава, огън лесно се запалва.Поздрави!
  • Явно я има тръпката, поздрави

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...