quinousmene (Красимира Масларска)
18 47
20.05.2020 г., 15:10 ч.

Среща със себе си 

  Поезия » Друга
935 0 2

 

 

С душá кънтяща от мечти и спомени

едва пристъпвах...да не оглушея

от стъпките ми в пътища камбанени

във бумерангите на времето.

 

На всички кръстопътища умирах –

разтърсващи и търсещи, кървящи...

Аз изминавах пътищата им отново

и чисто синьото в очите ми тъмнееше..

 

Невидима, на ничия земя,

изгубена, вървях без да оставям стъпки

Сърцето ми се бореше до смърт...

Мечтите ми душаха ме до синьо...

 

Едни и същи рани ме боляха

в едни и същи срещи и раздели

от викове кънтяща, чувах само тишината

И вярвах, че това е пътят ми...

 

...пред мене

със светлината потъмняла в нея

тя гледаше ме – дълго и невинно...

И натежал във погледа ѝ целият ми свят

се срути след като примигна...

 

© Красимира Масларска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??