С душá кънтяща от мечти и спомени
едва пристъпвах...да не оглушея
от стъпките ми в пътища камбанени
във бумерангите на времето.
На всички кръстопътища умирах –
разтърсващи и търсещи, кървящи...
Аз изминавах пътищата им отново
и чисто синьото в очите ми тъмнееше..
Невидима, на ничия земя,
изгубена, вървях без да оставям стъпки
Сърцето ми се бореше до смърт...
Мечтите ми душаха ме до синьо... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up