Среща със себе си
С душá кънтяща от мечти и спомени
едва пристъпвах...да не оглушея
от стъпките ми в пътища камбанени
във бумерангите на времето.
На всички кръстопътища умирах –
разтърсващи и търсещи, кървящи...
Аз изминавах пътищата им отново
и чисто синьото в очите ми тъмнееше..
Невидима, на ничия земя,
изгубена, вървях без да оставям стъпки
Сърцето ми се бореше до смърт...
Мечтите ми душаха ме до синьо...
Едни и същи рани ме боляха
в едни и същи срещи и раздели
от викове кънтяща, чувах само тишината
И вярвах, че това е пътят ми...
...пред мене
със светлината потъмняла в нея
тя гледаше ме – дълго и невинно...
И натежал във погледа ѝ целият ми свят
се срути след като примигна...
© Красимира Масларска All rights reserved.
