Среща със спомен
На кръстопът се срещаме със спомена.
С една сълза, погребана без време,
се връщат прилики, дошли от минало.
А светофарът свети в мен предупредително,
напомнил ми, че не се очаква сбъдване.
В каква ирония превърнаха се истини.
Със тях дори съм нарисувала мечтите си.
И със мълчание от невъзможни отговори
съм ги зазидала в нямото си търсене.
Над нас и облаците са надвиснали в очакване.
Дъждът, прехапал устни, с кървави сълзи ще завали,
с надежда да е чакано пречистване.
Заседнали в гърлата, думите болят,
не искат пак да са изричани.
С усмивка крадешком се пренареждат за обичане,
но и в този ред си остават все тъй мъчителни.
Така ли пак ще се разминем, безнадеждно,
в дълги пътища, но без пресичане?
Понесли кръста във душите си, посърнали,
ще си повтаряме, че няма връщане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Кирилова Всички права запазени
