Jun 1, 2008, 4:59 PM

Среща със спомен 

  Poetry
604 0 10

На кръстопът се срещаме със спомена.

С една сълза, погребана без време,

се връщат прилики, дошли от минало.

А светофарът свети в мен предупредително,

напомнил ми, че не се очаква сбъдване.

В каква ирония превърнаха се истини.

Със тях дори съм нарисувала мечтите си.

И със мълчание от невъзможни отговори

съм ги зазидала в нямото си търсене.

Над нас и облаците са надвиснали в очакване.

Дъждът, прехапал устни, с кървави сълзи ще завали,

с надежда да е чакано пречистване.

Заседнали в гърлата, думите болят,

не искат пак да са изричани.

С усмивка крадешком се пренареждат за обичане,

но и в този ред си остават все тъй мъчителни.

Така ли пак ще се разминем, безнадеждно,

в дълги пътища, но без пресичане?

Понесли кръста във душите си, посърнали,

ще си повтаряме, че няма връщане.

© Таня Кирилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??