Среща със спомен
На кръстопът се срещаме със спомена.
С една сълза, погребана без време,
се връщат прилики, дошли от минало.
А светофарът свети в мен предупредително,
напомнил ми, че не се очаква сбъдване.
В каква ирония превърнаха се истини.
Със тях дори съм нарисувала мечтите си.
И със мълчание от невъзможни отговори
съм ги зазидала в нямото си търсене.
Над нас и облаците са надвиснали в очакване.
Дъждът, прехапал устни, с кървави сълзи ще завали,
с надежда да е чакано пречистване.
Заседнали в гърлата, думите болят,
не искат пак да са изричани.
С усмивка крадешком се пренареждат за обичане,
но и в този ред си остават все тъй мъчителни.
Така ли пак ще се разминем, безнадеждно,
в дълги пътища, но без пресичане?
Понесли кръста във душите си, посърнали,
ще си повтаряме, че няма връщане.
© Таня Кирилова All rights reserved.
