на жена ми Нури
Не притежавам сръчните ръце
на Кольо Фичето. И слава знатна.
Не вдигнах мост, а свидната ми цел
и днес е мълчаливо да отгатна...
кое те радва. Или пък какво
те мъчи, с безутешната утеха
да бъда в зноя - сянка на дърво,
а в мраз, по-топъл и от връхна дреха.
Затуй и името ми ще е вън
от майсторски задруги, почест късна,
че в твоя скъп живот, а не насън ...