28.02.2021 г., 16:21 ч.

Срещу празнословци 

  Поезия » Философска, Акростихове
616 3 34

СРЕЩУ ПРАЗНОСЛОВЦИ

 

По-добре да си напълно сам,

Раздвоен, със себе си да спориш,

От това – безсмислени истории

Твой „другар“ да каканиже с плам

И да сплетничи без капка срам,

Все да дрънка, гръмко да говори,

Откровен и някак твърде прям,

От което всички твои пори

Тръпнат, сякаш слушаш в хладен храм

Робски притчи, плашещи истории

Оглупял мъдрец да ти говори.

В тези случаи, отлично знам,

Антидотът е да бъдеш сам.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нищо не знаеш ти. Сънищата ми са пълни със заЯци. Скачат ли, скачат.
    Рамадан, нали знаеш ползата от влакчетата? Посещенията скачат до небето, също като заЯците, което е забавно. Обяснявам си го с човешкото любопитство.
  • Тук има и една важна подробност, на която не обърнахме достатъчно внимание. В това стихотворение не се обявявам против разговорите изобщо, разбира се, че човек е социално същество и има нужда от общуване. Против съм "безсмислените истории", "сплетничането", клюкарстването, ненужната откровеност и откритост и тям подобни.

  • Момче със стил си. Не мога да ти го причиня.
  • Дай един.
  • Хаха, има и по-откровени живи примери, това е нищо.
  • Аз се усамотявам и отсамотявам много лесно. Много е ясно, че двете състояния се редуват, защото само едното, бързо ти писва. Но човекът е социално същество и има нужда да споделя. Този сайт си е жив пример.
  • Аз се усамотявам много често. В повечето случаи ми се удава. И знам, че една от предпоставките е да можеш да кажеш на най-близките до теб "ще остана за малко сам", да запалиш колата и да духнеш в неизвестна посока за няколко часа. Практически въобще не е лесно, наистина, но не е и невъзможно. Не че духвам всеки ден, де😊
    Въпрос на мирни преговори е.
  • А какво пречи да бъдеш сам?
  • Да бъдеш сам е лукс, Рамадан. Ти изобщо не засягаш темата за самотност. Да си сам, когато искаш е лукс, който малко хора могат да си позволят. Всъщност не познавам нито един.
  • Да, миналото е част от нас и то ни е направило такива, каквито сме, но нека не се връща.
    Деница, наистина цял ден да слушаш празни приказки, е голяма тежест... Поне за известно време имаме нужда да сме сами.
  • А така! Е да де, ама как все да си сам... отиваш на работа – говорят ти. Отиваш в магазина – говорят ти. Отиваш на гости на вашите – говорят ти... То хубаво се правиш, че не слушаш, ама цял ден...
  • Миналото е част от нас. Ние се връщаме при него.
  • Хубави спомени, но нищо отминало не може да се върне, а честно казано аз и не искам нищо от миналото да се връща.
    Както е казал Есенин:

    "Мне не жаль вас, прошедшие годы, —
    Ничего не хочу вернуть."
  • Абсолютно си прав, Раммадан! Не може да се угоди на жените! Мен, за това ме избива на поезия. Отмъщавам им, като ги възпявам.
    Омръзва да си сам. Всичко бих дал, за да се върнат онези сладки приказки, на онези пейчици, пред дуварите, когато си говорехме за какво ли не, до посреднощ, с едни мили и добри хора, нашите приятели, баби, дядовци, съседи и съседки...
  • Благодаря, Пепи! Това е наистина важно уточнение. "Сам" съвсем не означава "самотен". А и понякога може да не си сам, да си сред хора и пак да бъдеш самотен...
  • Сенд (Георги Стоянов) - мълчи си и се прави на умен, може и да ти мине номерът! 😅


    Що ми се струва, че понякога бъркаме "сам" и "самотен"?
    Рамадан е писал "сам" - кое му е лошото да си сам?
  • Това е доста сложна тема... за разликите между мъжкото и женското мислене. Но тя може да ти се разсърди и ако мълчиш. и ако говориш, и ако направиш нещо, и ако не го направиш...
  • Как да не са страшни думите?! Общуваш си най-спокойно с някоя жена и изведнъж тя ти се разсърдва за во веки веков. Непрекъснато ми се случва.
  • Е, чак в опасност...
    Думите не са чак толкова страшни особено когато не са последвани от дела...
    Пък и в крайна сметка винаги може да имитираш, че слушаш, а в същото време да си спориш със себе си...
  • Ох, браво! Опасявях се, че си в по-голяма опасност ☺️
  • Май доста се разбъбрихме… 😊
    Първо, към Щурче:
    Лично аз обичам самотата и не мисля, че е ненормална. Някъде бях чел, че детеродният канал и ковчегът са места само за един…
    Благодаря на Пепи за поздравленията! 😊
    Георги, тези научно доказани ползи са малко подвеждащи. Наистина като дрънкаш за проблемите си може да намалиш стреса и да ти олекне, но това е така, защото натоварваш околните, отнемаш от тяхната енергия. А иначе си напълно прав, че когато спориш или говориш със себе си, в повечето случаи също празнословиш. 😊
    Няма да вземам отношение по въпроса кой от половете е по-бъбрив…
    Ирина, съгласен съм с теб, че в повечето случаи може да се избегне неприятния разговор, но понякога доброто възпитание изисква да стоиш и да слушаш, докато можеш. 😊
  • Говоренето е опасно. Прав е авторът. Най добре си е, да си говориш сам. Ето, Щурачето ми се разсърди и сега цяла нощ ще броя заЯци.
  • Оффф, Сенд, Хахаха....
    Знаем, че не е така, просто ми е безразлично 😊
  • Си обикалям, когато ми скимне. Който не желае, може да ми каже. Ето, теб повече няма да те ръся
  • Така е. Иринчето е много балансирана и мъдра.
    Въпрос на избор е, с кого и как да говориш, и да говориш ли изобщо.
    Щураче, ти също обикаляш като визитарка и ръсиш умнотии. Не казвам, че е грешно.
    Но темата тук е за празнословието, което наистина дразни, а не за бъбривостта. Последната, при някои жени, преминава в чуруликане, което е много приятно.
  • Не мога да разбера защо хората се оплакват и страдат от сблъсъци, които не са неизбежни, заради хора, които просто могат да избягват и горко страдат заради някакви абсурдни и смешни ситуации, в които спокойно могат да не се набутват.
    Оттеглянето в хладния и тих дворец на собствените мисли не е някакво върховно откритие. въпрос на настройки е. И общуването с приятни хора също.
  • Виж ти, толкова е невъзможно, че и през ум не ми е минало. И дали има свалени по тоя метод. Ох, ще падна от смях
  • Точно там, де! Свалят някоя завоалирано.
  • Иди виж в раздел "проза", може и в "поезия"
  • Мъжете са бъбриви, само когато свалят.
    Освен това, децата на бъбривите жени, стават по умни, защото обработват повече информация. Изводът е, по-добре излишно бъбрив, отколкото мълчалив като пукал.
  • Ха, жените ли? Сенд, мъжете са толкова бъбриви, че понякога се чудя възможно ли е такова чудо да е мъж
  • И като спориш със себе си, не празнословиш ли?
    Научно е доказано, че има полза от бърборенето. Жените по този начин борят стреса. Освен това, споделят проблемите си и понякога, доста успешно, взаимно ги решават. В това се крие тайната на женската "оправност". Мъжете мълчат, не споделят, искат да се справят с всичко сами. Е, не става.
  • Най-доброто време да правиш нещо за себе си!
    Поздравления!
  • И като кажеш, че обичаш самотата, никой не вярва. Да обичаш самотата било ненормално
Предложения
: ??:??