Ramadan1995 (Раммадан Л.К.) Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
36 258
Feb 28, 2021, 4:21 PM

Срещу празнословци

968 3 34

СРЕЩУ ПРАЗНОСЛОВЦИ

 

По-добре да си напълно сам,

Раздвоен, със себе си да спориш,

От това – безсмислени истории

Твой „другар“ да каканиже с плам

И да сплетничи без капка срам,

Все да дрънка, гръмко да говори,

Откровен и някак твърде прям,

От което всички твои пори

Тръпнат, сякаш слушаш в хладен храм

Робски притчи, плашещи истории

Оглупял мъдрец да ти говори.

В тези случаи, отлично знам,

Антидотът е да бъдеш сам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Раммадан Л.К. All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Сенд (Георги Стоянов)
    Сенд (Георги Стоянов)
    Нищо не знаеш ти. Сънищата ми са пълни със заЯци. Скачат ли, скачат.
    Рамадан, нали знаеш ползата от влакчетата? Посещенията скачат до небето, също като заЯците, което е забавно. Обяснявам си го с човешкото любопитство.
  • Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
    Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
    Тук има и една важна подробност, на която не обърнахме достатъчно внимание. В това стихотворение не се обявявам против разговорите изобщо, разбира се, че човек е социално същество и има нужда от общуване. Против съм "безсмислените истории", "сплетничането", клюкарстването, ненужната откровеност и откритост и тям подобни.
  • Иринакис (Ирина Колева)
    Иринакис (Ирина Колева)

    Момче със стил си. Не мога да ти го причиня.
  • Сенд (Георги Стоянов)
    Сенд (Георги Стоянов)
    Дай един.
  • Иринакис (Ирина Колева)
    Иринакис (Ирина Колева)
    Хаха, има и по-откровени живи примери, това е нищо.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0