3.02.2012 г., 18:50

Сричам любовта си, невъзможната...

1.2K 0 7




Сричам любовта си, невъзможната…

в белите тетрадки на снега.

После заличавам разтревожено

тази изповядваща следа.

 

Стъпките забързани на хората

ще изтрият всичко онова,

дето ти написах пряко волята,

без измами и без чернова…



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ив Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво пишеш, Ив!
    Очаквам и нови неща!
    Поздравления!
  • Красива е любовта, особено когато е описана по толкова красив и нежен начин, пък дори да е несподелена... Сърдечни поздрави, Ив, красиво е... много...
  • "в белите тетрадки на снега."
    Оригинално попадение като израз и хубав стих!

  • "...без измами и без чернова…!!!"
    Истинско!


  • хубаво е !

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...