Feb 3, 2012, 6:50 PM

Сричам любовта си, невъзможната...

  Poetry » Love
1.2K 0 7




Сричам любовта си, невъзможната…

в белите тетрадки на снега.

После заличавам разтревожено

тази изповядваща следа.

 

Стъпките забързани на хората

ще изтрият всичко онова,

дето ти написах пряко волята,

без измами и без чернова…



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ив All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво пишеш, Ив!
    Очаквам и нови неща!
    Поздравления!
  • Красива е любовта, особено когато е описана по толкова красив и нежен начин, пък дори да е несподелена... Сърдечни поздрави, Ив, красиво е... много...
  • "в белите тетрадки на снега."
    Оригинално попадение като израз и хубав стих!

  • "...без измами и без чернова…!!!"
    Истинско!


  • хубаво е !

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...