23.04.2006 г., 21:00

Сряда

876 0 13

Днес е Сряда,
нека сме открити.
Хвърляй картите пред мен.

Ще те гледам смело във очите,
всяка дума ще заключвам в плен.

Днес е Сряда,
дата няма.
Времето е в крак със нас.

А на тази маса с теб сме двама,
ти говориш,слушам аз.

Всеки поглед,
всяка дума.
Всичко днес е срещу теб.

Всяка грешка се заплаща трудно -
днес дошъл е твоят ред.

Днес е Сряда.
Всичко се повтаря.
Думата последна е във мен.

От днес нататък - няма Сряда,
нито пък ще има следващ ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!!!Успех ти желая!
  • БРАВО! Харесва ми!
  • Дени-Мерси
  • Светославе казахме вече лека нощ -ние простаците! Ако обичаш,една молба имам-повече да не пишеш коментари тук!Смисъл под по-горе посочения текст!Благодаря!
  • Уважаеми "Писателче",
    Не мога да оценя Вашите литературни наклонности и способности, защото съм машинен инженер. Но съдейки по изразните Ви средства в качеството си на литературен критик в сайт, наречен "Откровения" и предназначен за непревъзнасящи себе си хора, ми идва наум една много стара епиграма "Аман от критикари, като туй нашто ...." Тук хората споделят!!! И се забавляват!!!
    В едно свое мнение преди малко (струва ми се, че бе свързано с произведение на Силвето), Ви обърнах внимание, че в Буквите има също един съвършен по интелект неуспял математик, но великолепен критикар "Абсолют", който си получи заслуженото в размяната на мнения и повече не съм забелязал да си позволява волности по отношение на хора като нас. Няма проблем да Ви изпратя двете епиграми, които го изкараха от релсите на небесното самочувствие и го отказаха от неприемливия тон. Приятна вечер на всички!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...