Стачка-а-а-а...
Ей тъй значи, както си вървя,
срещам си веднъж Лирическия.
- Здрасти, маце, как си бе, сладур! -
хили ми се нагло пича.
- Здрасти! - мънкам под носа -
Накъде си тръгнал, скъпи.
Може ли и аз така, небрежно,
ситничко край теб да тропкам.
- Може - вика - и без туй
аз към твоя стих съм тръгнал.
Стачка вдигам, щото там
все ти си първостепенната.
А пък аз съм вторият герой
и - аха-а-а да ме изриташ.
И за туй, да знайш, решил съм
самосиндикално да стачкувам.
- А, не става току тъй, юнако -
казвам му веднага - щото нямаш
трудов договор със моя стих
и си без права законни.
- Аз ли нямам. - викна той -
Все ме сваляш, все ме вдигаш.
Лягам тука стачно в твоя стих
и оттам не можеш да ме мръднеш!
Легна, моля ви се и захърка...
Де да беше вдигнал стачка,
щях веднага да го арестувам.
:)))
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
