Сталин и Провидението
СТАЛИН И ПРОВИДЕНИЕТО
Самотен ще е бил
на своя трон диктаторът.
А може би единствен той
разбирал е съдбата им.
Там, долу, със отвъдна глъч
шуми тълпа притворна
и викове, и шум, и злъч
със призиви позорни.
Не го разбраха него приживе,
но всички се страхуваха.
Избягваха с охота грижите
и само маршируваха.
Тъй силите неведоми,
съдбата направляващи,
избирали са винаги
един да води спящите.
Той сам слепец през сън е тръгвал
към бездната на времето
повелите им да изпълни,
забравяйки за жертвите.
Единственото земно благо
за него станала властта.
Историята е свидетел,
че друго той не пожела
И всички врагове премахна
от пътя си, по-умен бе.
Наказа ги като владетел,
за който гроб копаха те.
Той беше като провидение,
безмилостен палач и ангел,
но бяха ли невинни те
под ударите, дето паднаха?
Нима не беше мечът той,
кован от техните ръце,
виновни бяха за невинните,
заровени в снега червен.
Октомври почна с кървав изгрев!
“Аврора” бе като вулкан
залял със пурпорни вълни съсипания великан.
Загинаха безброй души с тела, изгнили в калта,
да може да се възкреси изгубената свобода.
Но всичко свърши със погром!
Потъпкан беше идеалът.
Макар да нямаше разгром,
терор заля страната цяла.
А Сталин гледаше отвъд.
Каква ли беше мисълта му?
Не го засягаше светът.
За него всичко бе измама.
И даже мъртвите тела!
Той следваше една мечта.
Тъй както Авраам синът си
безумен щеше да погуби,
покорен на един закон,
неразбираем за ума ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Авитохол Всички права запазени
