Сталин и Провидението
СТАЛИН И ПРОВИДЕНИЕТО
Самотен ще е бил
на своя трон диктаторът.
А може би единствен той
разбирал е съдбата им.
Там, долу, със отвъдна глъч
шуми тълпа притворна
и викове, и шум, и злъч
със призиви позорни.
Не го разбраха него приживе,
но всички се страхуваха.
Избягваха с охота грижите
и само маршируваха.
Тъй силите неведоми,
съдбата направляващи,
избирали са винаги
един да води спящите.
Той сам слепец през сън е тръгвал
към бездната на времето
повелите им да изпълни,
забравяйки за жертвите.
Единственото земно благо
за него станала властта.
Историята е свидетел,
че друго той не пожела
И всички врагове премахна
от пътя си, по-умен бе.
Наказа ги като владетел,
за който гроб копаха те.
Той беше като провидение,
безмилостен палач и ангел,
но бяха ли невинни те
под ударите, дето паднаха?
Нима не беше мечът той,
кован от техните ръце,
виновни бяха за невинните,
заровени в снега червен.
Октомври почна с кървав изгрев!
“Аврора” бе като вулкан
залял със пурпорни вълни съсипания великан.
Загинаха безброй души с тела, изгнили в калта,
да може да се възкреси изгубената свобода.
Но всичко свърши със погром!
Потъпкан беше идеалът.
Макар да нямаше разгром,
терор заля страната цяла.
А Сталин гледаше отвъд.
Каква ли беше мисълта му?
Не го засягаше светът.
За него всичко бе измама.
И даже мъртвите тела!
Той следваше една мечта.
Тъй както Авраам синът си
безумен щеше да погуби,
покорен на един закон,
неразбираем за ума ни.
© Авитохол All rights reserved.
