Старата черница
В двора, до навеса гръб опряла
виши снага старата черница.
Слушам до забрава, онемяла
как шуми и листи сгъва - чудна хубавица.
В стари векове, отдавна било
пеела, "вървяла" тук и воденица.
Черпила във времена усилни
от мощта на старата черница.
Днес, разклонена на две
листва клони над стрехата
и закриля моето дете,
както някога водата.
18.08.2002 год./с.Мезек/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
