Jul 30, 2006, 9:55 PM

Старата черница

  Poetry
753 0 2


В двора, до навеса гръб опряла
виши снага старата черница.
Слушам до забрава, онемяла
как шуми и листи сгъва - чудна хубавица.

В стари векове, отдавна било
пеела, "вървяла" тук и воденица.
Черпила във времена усилни
от мощта на старата черница.

Днес, разклонена на две
листва клони над стрехата
и закриля моето дете,
както някога водата.

18.08.2002 год./с.Мезек/

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

  • Римите са банални!
    Има чувство, това село и мен ме привлича.
  • Стиховете ти ме връщат към корените на българщината! Много неподправени са. Рядко се срещат такива автори като теб. Поздравявам те!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...