Jul 30, 2006, 9:55 PM

Старата черница

Poetry

747 0 2

В двора, до навеса гръб опряла
виши снага старата черница.
Слушам до забрава, онемяла
как шуми и листи сгъва - чудна хубавица.

В стари векове, отдавна било
пеела, "вървяла" тук и воденица.
Черпила във времена усилни
от мощта на старата черница.

Днес, разклонена на две
листва клони над стрехата
и закриля моето дете,
както някога водата.

18.08.2002 год./с.Мезек/

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Macho-Kovacho (Иван Танков)

Римите са банални!
Има чувство, това село и мен ме привлича.

2019-05-31T17:25:07+03:00
4o4ka (Румяна Димитрова)

Стиховете ти ме връщат към корените на българщината! Много неподправени са. Рядко се срещат такива автори като теб. Поздравявам те!

2006-07-30T23:45:04+03:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0