Любо (Любен Стефанов)
86 202
13.12.2005 г., 20:22 ч.

СТАРАТА КЪЩА 

  Поезия
777 0 4

СТАРАТА КЪЩА

Една самотна, стара къща
на пепелта в сърцето  тлее.
Призван от повика се връщам–
като моряк изкачващ кея.

Тя чака ме години вече –
тъй пристан верен кораб чака.
В сумрака на безсънна вечер–
белее недокоснат прага.

Проплаква с тъжен глас вратата,
докато плахо я отварям.
И гост на тишина позната–
потъвам в стаята, замаян.

Все същи са стените сиви
със снимките във рамки стари.
Събудени ме гледат живи –
лица на  близки и другари.

Кому усмихва се детето,
нагазило в цветята смело?
Във него впивам взор додето 
навеждам към земята чело.


Вървя  из прашните години
с това дете на снимка сàмо.
Така отдавна то замина
със крехките мечти на рамо…

Но тайнствене се връща тука,
където бе живяло с двама:
на тях не може да почука,
не ще го чуят– тях ги няма.


Остана само тази крепост,
превзета от покоя властен.
Макар да знам, че е нелепо–
долавям стон на спящи страсти.
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -     
Една  самотна стара къща.
Един бездомник свърнал в нея.
Забрава нежно ги обгръща.
Навън край тях денят светлее.

© Любен Стефанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??