rudin (Иван Христов)
858 1444
28.10.2009 г., 0:27 ч.

Старата къща 

  Поезия » Друга
571 0 6

 

Селската уличка, старата къща

в синка варосана, с дървен чардак!

Толкоз години не съм се завръщал

тук, сред покоя на син полумрак.

 

Плочите покривни в мъх наобрасли

тегнат над прашния, стар гредоред.

Долу кошарата, празните ясли

сякаш напомнят предишния ред:

 

Сутрин как птиците будят покоя,

звънкат косачи край слога тревист,

песни жътварски политнали в зноя

стигат орлите в небесната вис.

 

Вечер в усое как слънцето слиза,

лъхва прохлада над морния ден;

къра навлича си тъмната риза,

свиркат щурците приспивен рефрен.

 

Как се завръщат от паша звънците,

крачи след стадото момък с кривак.

Бях ли там, бяха ли дните с игрите

в старата къща със дървен чардак?

 

Как се вършее на кръглото гумно,

снопи как ронят узрелия клас?

Пълно по жътва и толкова шумно

някога беше на двора у нас!

 

Някога беше... Но днес не така е.

Кой да насели покоя с живот? -

Старата къща мълчи и нехае,

селската уличка - в тръни и глог.

 

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нарисувано с думи!
    Вълнуващ стих!
  • Харесва ми стихът ти, Иване!
    Много истински!
  • Колко далече вече сме от това.
    А как не трябва...Спомени и то хубави.
    Браво!
  • Старата къща никой не връща,
    стига с любов да преминеш през прага!

    Поздрави!
  • Събуди моята носталгия.

    За двор с малини и лалета,
    за бор забучил върх в небето,
    за ябълките разцъфтели
    на есен клони с плод навели,
    за празник с тъпана с кларнето,
    за шарено хоро напето,
    за хората добри на село
    сърцето ми е закопнело
  • "Да се завърнеш в бащината къща"...Мило е...Нощен поздрав!
Предложения
: ??:??