Старата къща
Селската уличка, старата къща
в синка варосана, с дървен чардак!
Толкоз години не съм се завръщал
тук, сред покоя на син полумрак.
Плочите покривни в мъх наобрасли
тегнат над прашния, стар гредоред.
Долу кошарата, празните ясли
сякаш напомнят предишния ред:
Сутрин как птиците будят покоя,
звънкат косачи край слога тревист,
песни жътварски политнали в зноя
стигат орлите в небесната вис.
Вечер в усое как слънцето слиза,
лъхва прохлада над морния ден;
къра навлича си тъмната риза,
свиркат щурците приспивен рефрен.
Как се завръщат от паша звънците,
крачи след стадото момък с кривак.
Бях ли там, бяха ли дните с игрите
в старата къща със дървен чардак?
Как се вършее на кръглото гумно,
снопи как ронят узрелия клас?
Пълно по жътва и толкова шумно
някога беше на двора у нас!
Някога беше... Но днес не така е.
Кой да насели покоя с живот? -
Старата къща мълчи и нехае,
селската уличка - в тръни и глог.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
