Старата рана
Чувствам се отново омотана
в здрава паяжина от лъжи,
с още незарастналата рана,
с болката във моите гърди.
Нищо днес не е като тогава,
няма ги безгрижните ни дни,
между нас е седнала забрава
и затрила всякакви следи.
В тази вечер тъмна и беззвездна
надникни във моята душа,
зейнала във мрака като бездна
плачеща, унила и сама.
Много мъка в нея ще откриеш -
лава от горчилка там тече,
болката ми ти не ще отпиеш,
отминаваш бързо ... По добре!
Чувствам се от тебе омотана,
в твойта паяжина от лъжи.
И в сърцето старата ми рана
се разбуди пак. И ме боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дорика Цачева Всички права запазени
