Старата Салфетка
Старата Салфетка
Старата салфетка
мирно стои до моето легло.
Вечната съседка -
поканена на всяко мое опело.
Без думичка да каже,
тихичко попиваше моите сълзи.
Без умора да покаже,
оставаше със мене да тъжи.
Никога не ме упрекна,
мълчаливо до леглото ми стои.
Нито пък нещо ми намекна,
един път не ми каза: "Казах ти!".
Винаги ще бъде там,
ще ме чака аз да я потърся първа,
ще дойде тихичко при мен,
защото знае, че няма да я върна!
Старата салфетка,
моята приятелка една,
вечната съседка,
с безброй беззвучни имена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Димова Всички права запазени
)))))
) 
