Старецът и кучето
Кучето му породисто
вече мъкне се едва.
Под каскета - тежки мисли
в побелялата глава:
"Гледам, побеляваш, сине...
Побеляло си момче!
Стар ли си, каквото мине
гледа да те завлече!
Докторите - все по-млади,
и на преглед ме е срам...
Всеки ми душата вади
нещичко да му подам.
Ще продам апартамента.
Няма да се посрамя,
ала с тоз приятел верен
трудно ще се разделя!
В "Дом" - а дадох документи...
Три години чакам ред.
По-заможните клиенти
ги пробутват по-напред.
Не държава - територия!
Кретаме едва-едва...
Няма да държа лектория,
но не мога ги разбра!
Чай ти дават - да се миеш!
Хлебецът ни е корав.
Обедът ни е помия,
а вечерята - ошав!
В стая турили по двама.
Мешано е болен-здрав...
Туй живот ли е?! Измама!
Колкото да си корав,
иска ти се да заплачеш..."
А пък кучето го дърпа,
иска да го прибере,
до у тях да се довлачат,
щом страната го не ще...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
