evgeniagenka (Генка Богданова)
422 815
2.04.2017 г., 21:48 ч.  

Добрият човек не умира 

  Поезия » Любовна, Философска
282 2 5

                    

На баба ми Евгения

 

Да, времето бавно изтича.

Животът ти преполови,

отдавна към залеза тичат

твоите слънчеви дни.

 

Ръцете ти са уморени

да теглят юздата житейска.

От сълзи горчиво-солени

очите помръкнаха днеска.

 

Тежко пристъпват нозете

по трудния път на живота.

Увяхваш – прекършено цвете.

Тежи ти на грижи хомота.

 

И сенки на мъртви любими

често съня ти спохождат.

А  спомени незабравими

сърцето с тъга пробождат.

 

Да, тъжна си! Много си тъжна!

Свършват се дни преброени,

а чувстваш се все още длъжна

на всички любими край тебе.

 

Сърцето, препълнено с нежност,

все още обича, мечтае...

но пъпли мъгла – безнадеждност,

че неизбежен е Краят!

 

Че свършват дни преброени

и безвъзвратно отлитат.

Угасват очи – уморени

по белия свят да се скитат.

 

Но ти не тъгувай, любима!
От теб по частица пулсира

в деца и във внуци незримо.

Добрият човек не умира...

 

© Генка Богданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно, потопих се в твоите спомени ....и неусетно изплува и образът и спомените и за моята баба...
  • Прекрасно, вълнуващо... Колко много е можело да кажем на любимите си баби, а сега чета стиха и трия сълзи...Имате дарбата да докосвате душата!
  • Емоцията,която ме изпълни докато четях стиха ме хвана за гърлото (както се казва).
    Съжалявам,че не я познавам,но пък това,че си ми казвала че приличам на нея наистина значи много
  • Благодаря, Веси! Обожавах баба си, както навярно и ти самата си обичала своята/ своите / баби.
  • Прекрасно посвещение, Гени! Респект!
Предложения
: ??:??