Добрият човек не умира
На баба ми Евгения
Да, времето бавно изтича.
Животът ти преполови,
отдавна към залеза тичат
твоите слънчеви дни.
Ръцете ти са уморени
да теглят юздата житейска.
От сълзи горчиво-солени
очите помръкнаха днеска.
Тежко пристъпват нозете
по трудния път на живота.
Увяхваш – прекършено цвете.
Тежи ти на грижи хомота.
И сенки на мъртви любими
често съня ти спохождат.
А спомени незабравими
сърцето с тъга пробождат.
Да, тъжна си! Много си тъжна!
Свършват се дни преброени,
а чувстваш се все още длъжна
на всички любими край тебе.
Сърцето, препълнено с нежност,
все още обича, мечтае...
но пъпли мъгла – безнадеждност,
че неизбежен е Краят!
Че свършват дни преброени
и безвъзвратно отлитат.
Угасват очи – уморени
по белия свят да се скитат.
Но ти не тъгувай, любима!
От теб по частица пулсира
в деца и във внуци незримо.
Добрият човек не умира...
© Генка Богданова All rights reserved.
