Старицата Земя
Остаряваш, Земя, остаряваш.
Цяла в каверни разширени
и покрита с дълбоки рани.
Твоето сферично тяло
все по-трудно се върти от товар излишен,
струпан по вина на уж богоизбрани.
Колко рожби ти отчува
и приспивно си люляла?
Колко тленни ли останки
във кората търпеливо съхраняваш?
За отплата взрив след взрив безумен,
ровят, подкопават и дълбаят ненаситно,
та превърнаха те в пита" Рокфор"
... как ли, скъпа, оцеляваш?!
Господ е безсилен...
Той ремонт не прави,
само остро реагира
и ни дава знак след знак,
ала кой да види,
ала кой да чуе?
Как ли да те брани,
по канони как да процедира?
Остаряваш, Земя, остаряваш.
Нима се разпадаш?
Пукат се Тектонски плочи,
а по тях тя суетата гордо крачи.
Технически животът
много високо скочи
и не пази те, Земя,
да се радваме на благините.
Днес, а утре, що ще бъде?
Абе-е-е, кой ли го е еня за бъднините?!
Само ширят се гадания,
предания, догадки и прогнози,
катаклизми ни очакват,
очакваме края,
очакваме края,
като мисия, като наказание,
използват го даже...
в предизборни кампании.
Остаряваш, Земя, остаряваш.
Колко пъти още
глупости ни ще прощаваш?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
