Старицата Зла

Старицата Зла

Гърбава ходи с тояга в ръка.

Облечена в дрипи, крехка снага.

Погледът мътен, остър носа.

Забрадка на нейната сива коса.

На вид е безсилна, но не е така.

Черна магия тече ù в кръвта.

Няма си нито сърце, ни душа.

Обича да прави зло на света.

Презираща радост и доброта.

Само сред мрак подава глава.

Лети във хаван или на метла.

Смее се злобно със крива уста.

Живее в колиба на птичи крака.

Нейде сред гъста и тъмна гора.

На горските твари е взела страха.

Бурени никнат, къде стъпи тя.

Дали е родена на тази земя?

Дяволът знае отгде е дошла!

Вещица стара стотици лета.

Нея наричат Старицата Зла.

По път и над път, капани залага.

Черепи по дървесата окачва.

Кара децата от страх да пищят.

Бури повиква, само със пръст.

От хорски уши, ръце и крака.

Приготвя с охота месни блюда.

От плевел, както и орган на твар.

Забърква отвара във своя казан.

Скитници или пък хора в беда.

Посреща, обаче им готви злина.

Ако с отрова не ги нагости.

Вещ прокълната ще им дари.

Който ядоса я, сам си вреди.

Може врагът си да вкамени.

До сантиметри да го смали.

Или във звяр да преобрази.

Ако я срещнеш, стой настрана.

Сам срещу нея не вдигай ръка.

Глава извърни, не отваряй уста.

Бягай далеч от Старицата Зла.