Старици си говорят за любов
Старици си говорят за любов
=========================
Старици две говорят за любов
и ромолът на сухите им устни,
окръглен като захарно кълбо,
витае между паметници пусти.
Наоколо е чиста тишина,
по-мека и от котешките лапи.
Животът е почернен от слана
и есенно по дланите им капе.
А те го галят с пламнали очи,
спасили малко слънчице от свещи
и бъбрят за любов, да не личи,
че болката им още е гореща.
Мъжете им понякога летят,
понякога са песен на авлига,
един за друг отскоро са си брат.
Жените им понякога ги стигат.
Понякога мълчат като една,
но днес говорят обично и цветно
и срутват поднебесната стена,
защото любовта живее светло.
И мисля, че божественият дух
в най-нежните слова е закодиран.
На две старици разговор дочух
и знам, че любовта ни не умира.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
