B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
197 3659
28.11.2013 г., 21:35 ч.

Старите сини очи 

  Поезия
1248 0 13

Старите сини очи - "Old Blue Eyes" и Гласът - "The Voice" - са прозвища с които е бил наричан Франк Синатра, известен още като "Певеца на мафията". И моите са сини... но не толкова, че да възпеят мафията, а гласът ми не е достатъчно нежен - да премълчи жертвите ù.


Старите сини очи

Тлеят синьо очите ми...
Чий ли залез небето копира?
По крайпътните камъни залязва надгробно вина.
Устремените мисли, свели погледи, мрачно умират.
А по пътя ги чакат... невзривени ята - светлина.

Не...
не съм анархист!
Като адска машина - за бога -
във гърдите ми бие, свита, ранена звезда.
Сякаш изстрел от упор, през гърба на народа,
впива кървава длан в решетка от гладни ребра.
Длан на гневен Гаврош, хвърлящ факли по мойте тиради,
пламнал хаос, искрица живот в тишината,
оня див безпорядък, вдигнал в мен до зъби барикади,
над които бледнее в люти рани зората.
Как се блъскаш, сърце!
С инфантилност на стенен часовник,
заблуден в лабиринт от кънтящи пространства, стени...
нито миг не помисляй да си скучен, послушен чиновник,
отброяващ живота, вяло клатещ стрелки.

Ти си...
Удар в кръвта!
И некропол на всяка забрава,
във бега на годините - моят робски камшик,
ти си моята твърд, зад която със обич заставам,
смъртен пропуск на бога, но тъй безподобно велик!
Разлюлей моя свят,
с фибрилиращи чувства и слово,
пронижи тая пустош, церебрално спокойна - до вик!
Да се лута във думите тежки клишето оловно,
като стъпка на търсещ дома самуилов войник.
С мъка крепя душата си - неотлятата още камбана,
че езикът жадува за вяра, а не - мракобесно въже,
за да стресне земята, да потръпне до болка Балкана...
тоя дом на безсмъртни, достойно живели мъже.
В мен, от крипта по-свято, гори вощеница за помен.
И макар атеист - наказан с изгарящ език,
бих се пържил подклаждайки жив, вечния огън!
В пепелта на живота ще ровя, за шепа светлик.
Комунист от желязо -
не бях.
И кажи - от кого да поискам?
Да съм рана поне, във някой безсмъртен разстрел.
Утопично възправен, над гнета и над тленната мисъл...
с юмруци в пръстта,
и душа... зад бодливата тел.

Спри, сърце -
прединфарктно
календарна рулетка въртиш.
Със несметни богатства - нима съм те някога лъгал?
Щом на черно заложиш - неспокойно ще спиш.
"Лека нощ"... е над Вегас.
Но отказвам
Синатра да бъда.

© Борис Борисов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Да съм рана поне,във някой безсмъртен разстрел"!Хареса ми,та ти си рана на сложното време в което живеем и в което духът ти неспокоен обръща душевните пластове.Като в угар разорана посяваш семена на патриотизъм и човечност!Поздрав!
  • Много хубаво и мило ! Браво !
  • Благодаря, приятели! Ще замълча... от скромност
  • Невероятен си! Винаги съм ти се възхищавал заради силата на духа и интелигентността ти!
  • Уникално е...
  • Много силна творба!!!
    АДМИРАЦИИ!!!
  • С възхищение за голямото ти можене!
  • Благодаря ви от все сърце, че споделихте това, което чувствам! Признателен съм за добрите думи!
  • Изключителна творба!
  • !!!
  • Впечатляващо!!! Друго не мога да кажа.
  • Нямам думи!.
    Само се прекланям пред това можене...
  • Поздрави за поезията на образите ти. Е, така е, когато там, в ляво
    има нещо - сърце. Не е лесно, но успехи!Wali/Виолета Томова/
Предложения
: ??:??