Старите сини очи
Старите сини очи - "Old Blue Eyes" и Гласът - "The Voice" - са прозвища с които е бил наричан Франк Синатра, известен още като "Певеца на мафията". И моите са сини... но не толкова, че да възпеят мафията, а гласът ми не е достатъчно нежен - да премълчи жертвите ù.
Старите сини очи
Тлеят синьо очите ми...
Чий ли залез небето копира?
По крайпътните камъни залязва надгробно вина.
Устремените мисли, свели погледи, мрачно умират.
А по пътя ги чакат... невзривени ята - светлина.
Не...
не съм анархист!
Като адска машина - за бога -
във гърдите ми бие, свита, ранена звезда.
Сякаш изстрел от упор, през гърба на народа,
впива кървава длан в решетка от гладни ребра.
Длан на гневен Гаврош, хвърлящ факли по мойте тиради,
пламнал хаос, искрица живот в тишината,
оня див безпорядък, вдигнал в мен до зъби барикади,
над които бледнее в люти рани зората.
Как се блъскаш, сърце!
С инфантилност на стенен часовник,
заблуден в лабиринт от кънтящи пространства, стени...
нито миг не помисляй да си скучен, послушен чиновник,
отброяващ живота, вяло клатещ стрелки.
Ти си...
Удар в кръвта!
И некропол на всяка забрава,
във бега на годините - моят робски камшик,
ти си моята твърд, зад която със обич заставам,
смъртен пропуск на бога, но тъй безподобно велик!
Разлюлей моя свят,
с фибрилиращи чувства и слово,
пронижи тая пустош, церебрално спокойна - до вик!
Да се лута във думите тежки клишето оловно,
като стъпка на търсещ дома самуилов войник.
С мъка крепя душата си - неотлятата още камбана,
че езикът жадува за вяра, а не - мракобесно въже,
за да стресне земята, да потръпне до болка Балкана...
тоя дом на безсмъртни, достойно живели мъже.
В мен, от крипта по-свято, гори вощеница за помен.
И макар атеист - наказан с изгарящ език,
бих се пържил подклаждайки жив, вечния огън!
В пепелта на живота ще ровя, за шепа светлик.
Комунист от желязо -
не бях.
И кажи - от кого да поискам?
Да съм рана поне, във някой безсмъртен разстрел.
Утопично възправен, над гнета и над тленната мисъл...
с юмруци в пръстта,
и душа... зад бодливата тел.
Спри, сърце -
прединфарктно
календарна рулетка въртиш.
Със несметни богатства - нима съм те някога лъгал?
Щом на черно заложиш - неспокойно ще спиш.
"Лека нощ"... е над Вегас.
Но отказвам
Синатра да бъда.
© Борис Борисов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"Да съм рана поне,във някой безсмъртен разстрел"!Хареса ми,та ти си рана на сложното време в което живеем и в което духът ти неспокоен обръща душевните пластове.Като в угар разорана посяваш семена на патриотизъм и човечност!Поздрав!
-
Много хубаво и мило ! Браво !
-
Благодаря, приятели! Ще замълча... от скромност
-
Невероятен си! Винаги съм ти се възхищавал заради силата на духа и интелигентността ти!
-
Уникално е...
-
Много силна творба!!!
АДМИРАЦИИ!!! -
С възхищение за голямото ти можене!
-
Благодаря ви от все сърце, че споделихте това, което чувствам! Признателен съм за добрите думи!
-
Изключителна творба!
-
!!!
-
Впечатляващо!!! Друго не мога да кажа.
-
Нямам думи!.
Само се прекланям пред това можене... -
Поздрави за поезията на образите ти. Е, така е, когато там, в ляво
има нещо - сърце. Не е лесно, но успехи!Wali/Виолета Томова/
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
