Старият мост
СТАРИЯТ МОСТ
С тихи стъпки по Стария мост
преминавам. За кой ли път, Боже?
С разпилени коси. И съм боса.
Дишам трудно във свят невъзможен.
В свят, преминал оттатък чертата
и изтекъл по свойта спирала.
Във гравюрите скрил отпечатък,
дъх оставил във храм, в катедрала.
И разказва легенди Арно.
Във водите ѝ - шепотни трели
и от Рая божествен миро.
С мен пристъпва без плът Алигиери.
А след моста, след първата пряка,
изведнъж светлината помръкна.
Чух душата му - горко изплака
пред вратата на празната църква.
... С тихи стъпки по стария мост
преминавам. Но вече съм будна.
И реката е моята - Осъм.
И потъват във нея секундите.
И възкръсват във спомен за Фичето.
На епохите тук сeкундант е...
... Аз насън само бях Беатриче.
Разпозна ли ме вечният Данте?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алина Стоянова Всички права запазени
