Oct 16, 2012, 1:53 AM

Старият мост 

  Poetry » Other
1336 1 15

              СТАРИЯТ  МОСТ

 

С  тихи стъпки по  Стария мост

преминавам. За кой ли път, Боже?

С разпилени  коси. И съм боса.

Дишам трудно във свят невъзможен.

 

В свят, преминал оттатък  чертата

и  изтекъл по свойта  спирала.

Във  гравюрите  скрил отпечатък,

дъх  оставил във храм, в катедрала.

 

И  разказва  легенди  Арно.

Във водите  ѝ  - шепотни  трели

и  от  Рая  божествен  миро.

С  мен пристъпва  без плът Алигиери.

 

А  след  моста, след  първата  пряка,

изведнъж  светлината  помръкна.

Чух душата му - горко изплака

пред  вратата  на  празната  църква.

 

... С  тихи  стъпки  по  стария  мост

преминавам. Но вече  съм будна.

И  реката  е  моята  -  Осъм.

И  потъват  във  нея  секундите.

 

И  възкръсват  във  спомен  за  Фичето.

На  епохите  тук  сeкундант е...

... Аз  насън  само  бях  Беатриче.

Разпозна  ли  ме  вечният  Данте?

 

 

© Алина Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??