Старият мост
СТАРИЯТ МОСТ
С тихи стъпки по Стария мост
преминавам. За кой ли път, Боже?
С разпилени коси. И съм боса.
Дишам трудно във свят невъзможен.
В свят, преминал оттатък чертата
и изтекъл по свойта спирала.
Във гравюрите скрил отпечатък,
дъх оставил във храм, в катедрала.
И разказва легенди Арно.
Във водите ѝ - шепотни трели
и от Рая божествен миро.
С мен пристъпва без плът Алигиери.
А след моста, след първата пряка,
изведнъж светлината помръкна.
Чух душата му - горко изплака
пред вратата на празната църква.
... С тихи стъпки по стария мост
преминавам. Но вече съм будна.
И реката е моята - Осъм.
И потъват във нея секундите.
И възкръсват във спомен за Фичето.
На епохите тук сeкундант е...
... Аз насън само бях Беатриче.
Разпозна ли ме вечният Данте?
© Алина Стоянова All rights reserved.
