vodoleia (Мария)
210 5942
16.05.2010 г., 19:45 ч.

Старият Пловдив 

  Поезия » Друга
2537 0 19

 

Тихи калдъръмени стъпки,

сякаш тук вълшебен е света.

Зад зидовете – цветни пъпки

светят под сълзите на дъжда.

 

Обичам с миналото да говоря,

прошумолява тихо римска тога.

Възрожденска порта ще затворя,

за да запазя спомените много.

 

Отново в светъл полет мисълта

доближава Балабановата къща.

Там случайно срещнах любовта,

пак спомен свиден се завръща.

 

Понякога присядам до дувара,

искам годините назад да върна.

Очите свои лекичко притварям,

в мечтите си град стар да зърна.

 

 

 

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??