May 16, 2010, 7:45 PM

Старият Пловдив 

  Poetry » Other
2316 0 19

 

Тихи калдъръмени стъпки,

сякаш тук вълшебен е света.

Зад зидовете – цветни пъпки

светят под сълзите на дъжда.

 

Обичам с миналото да говоря,

прошумолява тихо римска тога.

Възрожденска порта ще затворя,

за да запазя спомените много.

 

Отново в светъл полет мисълта

доближава Балабановата къща.

Там случайно срещнах любовта,

пак спомен свиден се завръща.

 

Понякога присядам до дувара,

искам годините назад да върна.

Очите свои лекичко притварям,

в мечтите си град стар да зърна.

 

 

 

© Мария All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??