Старият Пловдив
Тихи калдъръмени стъпки,
сякаш тук вълшебен е света.
Зад зидовете – цветни пъпки
светят под сълзите на дъжда.
Обичам с миналото да говоря,
прошумолява тихо римска тога.
Възрожденска порта ще затворя,
за да запазя спомените много.
Отново в светъл полет мисълта
доближава Балабановата къща.
Там случайно срещнах любовта,
пак спомен свиден се завръща.
Понякога присядам до дувара,
искам годините назад да върна.
Очите свои лекичко притварям,
в мечтите си град стар да зърна.
© Мария All rights reserved.
