vodoleia (Мария)
210 5942
16 мая 2010 г., 19:45

Старият Пловдив 

  Поэзия » Другая
2535 0 19

 

Тихи калдъръмени стъпки,

сякаш тук вълшебен е света.

Зад зидовете – цветни пъпки

светят под сълзите на дъжда.

 

Обичам с миналото да говоря,

прошумолява тихо римска тога.

Възрожденска порта ще затворя,

за да запазя спомените много.

 

Отново в светъл полет мисълта

доближава Балабановата къща.

Там случайно срещнах любовта,

пак спомен свиден се завръща.

 

Понякога присядам до дувара,

искам годините назад да върна.

Очите свои лекичко притварям,

в мечтите си град стар да зърна.

 

 

 

© Мария Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??