vodoleia (Мария) vodoleia (Мария)
11 210
16 may 2010, 19:45

Старият Пловдив

  Poesía » Otra
2.8K 0 19

 

Тихи калдъръмени стъпки,

сякаш тук вълшебен е света.

Зад зидовете – цветни пъпки

светят под сълзите на дъжда.

 

Обичам с миналото да говоря,

прошумолява тихо римска тога.

Възрожденска порта ще затворя,

за да запазя спомените много.

 

Отново в светъл полет мисълта

доближава Балабановата къща.

Там случайно срещнах любовта,

пак спомен свиден се завръща.

 

Понякога присядам до дувара,

искам годините назад да върна.

Очите свои лекичко притварям,

в мечтите си град стар да зърна.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0